Модел на трансформация на данъчното право

Анализът на теоретико-правните основи на данъчното право очертава неговата значимост не само като нормативна уредба, но и като система от принципи, свързваща правото с икономическите и социалните реалности. За да бъде пълноценен този анализ, е необходимо да се постави акцент върху концептуалното разбиране за самите данъци – тяхната същност, функции и оправдание за съществуването им, в рамките на публичноправните отношения. В този смисъл правната доктрина и финансовата теория предлагат различни описателни модели, които дават обяснение защо и как се налагат данъците и какви цели изпълняват те в обществото. Подкрепяме становището на Г. Близнашки, че „финансовите потребности на политическата държава се посрещат чрез частно генерирани данъчни постъпления. Макар че пазарната икономика може при необходимост да се регулира чрез политически средства, тя по общо правило следва своя собствена логика, която се изплъзва от държавен контрол“. (Близнашки, 2020). Но ще направим уточнението, че следва да се направи разграничение между пазарната икономика и данъчната система. За разлика от икономическите процеси, които се развиват въз основа на автономна пазарна логика и ограничено подлежат на пряка държавна намеса, данъците представляват изцяло правно конструиран инструмент на публичната власт. Те възникват, изменят се и се погасяват единствено въз основа на нормативна уредба и са подчинени на принципа на законност (чл. 60 от Конституцията на Република България). В този смисъл данъчното облагане не се „изплъзва“ от държавния контрол, а напротив – представлява една от най-интензивно регулираните сфери на публичното право, при която държавата упражнява както нормотворческа, така и контролно-санкционна компетентност чрез своите органи.

Разглеждането на теориите за същността на данъците е основополагащият момент от теоретико-правния анализ на данъчното право, защото ако данъчното право е „правната форма“ на данъчното облагане, то теориите за същността на данъците разкриват неговото икономическо и философско съдържание. Както се подчертава във финансовата доктрина, данъчните теории формират научната основа на данъчната политика и оказват съществено влияние върху развитието на икономическата и финансовата система на държавата. (Крохина, 2005, с. 16) Без да се отчетат и анализират тези теории, правната конструкция на данъците би останала абстрактна и непълна. Ето защо ще започнем теоретико-правния анализ с теориите за същността на данъците.

Исторически в литературата са изведени няколко основни групи от теории – фискални, еквивалентни (договорни), социални (етатистки) и финансово-икономически. Всяка от тях поставя в основата си различни аспекти на данъчното облагане – от разходите за поддържане на държавата, през паричния обмен между държава и граждани, до разпределението на богатството и стимулирането на икономическото развитие. Тези теории тълкуват защо и как възниква данъчното задължение. Те се различават по своята философска основа, правно и икономическо разбиране за ролята на държавата и взаимоотношенията ѝ с гражданите. Ще направим кратък обобщен анализ на основните теоретични направления, разкриващи същността и спецификата на данъците. Анализът на тези теории позволява не само по-задълбочено разбиране на генезиса и функциите на данъците, но и критична оценка на съвременните данъчни системи, включително тяхната ефективност, справедливост и съответствие с конституционните и европейските стандарти.